Граничните пунктове на гръцката граница, които отвеждат родопчани към Беломорието, един по един се отварят. Хората от двете страни на границата задоволяват натрупаното с годините си любопитство към другата държава. Нашенци тръгнаха към Бяло море, защото Черното е по-далече, а гърците към родопските пазари, защото им е по-евтино. Идват в нашите магазини, но ние не можем да пазаруваме в техните. Причините са ясни – плащаме с евро и то двойно повече.
Обикновено родопчани, тръгвайки към гръцките плажове, си пълнят багажниците с хранителни продукти, за да не купуват на солени цени там. Но на път към морето все се налага да се отбием до някоя тоалетна. Най-често това е някаква бензиностанция край пътя. Паркираме колата или, ако сме група, автобуса и бързаме към “двете нули”, за да извършим нужната процедура.
И хоп! Някой гръцки комшия, работещ в бензиностанцията, под носа ни заключва вратата на тоалетната. В този момент и секундите са важни и нямаш време да обмислиш постъпката му. След като си решил проблема си зад сградата на бензиностанцията или в някой храсталак наблизо, разбираш, че си наказан чрез заключената тоалетна. Вината ти е, че не купуваш нищо, а напираш да оставиш следите от естествените си нужди в тази тоалетна. Посланието на заключената гръцка тоалетна е следното: Ще ми дойдете цял автобус хора от България, ще ми харчите водата и сапуна, а няма да купите и една дъвка от магазина ми!
Така, скъпи родопчани, купете си поне една дъвка от някоя гръцка бензиностанция, за да може да се облекчите спокойно в тоалетната им.
в."Нов живот"
08.10.2010
