Умираме тайно…

„Остаряваме бавно, неусетно почти. Много видимо аз, по-невидимо ти…”
Мисля, че мнозина знаят тази песен, но много от нас не знаят, че вече умираме и тайно. Трупът на 63-годишен е намерен в дома му в крумовградското село Звънарка. 21-годишен съсед го потърсил, след като няколко дни не го видял да излиза от дома си… Това е от вчерашния полицейски бюлетин. Знаете ли колко подобни полицейски съобщения идват напоследък. Имената на старците, годините им или пък селата са различни, но едно не се мени – умират сами, телата им се откриват след няколко дни.
В момента някъде в Родопа планина тайно, бавно, капка по капка убиваме някой старец. Да! Селата в планината се обезлюдяват. Младите бягат, защото няма с какво да изхранят семействата си там. Старите остават, за да умрат самотни в тази планина. И ние после ще ги открием след „няколко дена” и ще ги заровим. Те остават в планината, защото не искат да са в „тежест” за младите, които се борят с живота в големия град или в чужбина.
А десетките възрастни хора не са ли в „тежест” за нашата съвест, за децата им?

27 ФЕВРУАРИ, 2012