Пленници на желязната завеса

Нахит ДОГУ
По време на т. нар. Студена война желязната завеса превърна живеещите в кърджалийско и съседите от другата страна на българо-гръцката граница в пленници. Тъкмо тази граница между Северна Гърция и нашия регион беше пресечната точка на геостратегическите интереси на Запада и Съветския съюз.
Докато съседите ни от Комотини имаха възможност да използват излаза на страната им за Средиземно море, ние такава нямахме.
Тази невидими желязна завеса, прикрила се зад минни полета и бодлива тел, смачка малките човешки интереси за стопанско и културно развитие, пропиля възможността да стиснем ръката на съседа си.
Северът на Гърция е най-изостаналата и безлюдна част на страната. В кърджалийско картината е същата. Много специалисти от двете страни на границата смятат, че в условията на европейско членство и на България, и на Гърция границата е безусловна, защото икономически не съществува. Затова би следвало осъзнатите еднопосочни интереси да преминат в бързи действия.
Проточилото се свързване на пътната мрежа на двете държави при прохода Маказа е налице. Но никой не споменава за продължаване на железопътната връзка след Подкова до Комотини и Александруполис.
Навремето Студената война ни превърна в жертва на тънка геостратегическа калкулация между силните държави. Днес желязната завеса я няма, но страхът дълбоко в нас някъде съществува. Ако не го преодолеем, ние в двете страни на българо-гръцката граница отново ще се превърнем в пленници на опасения от геостратегически характер, но този път не за територии, а за влияние.

Регионите ни ще останат най-изостаналите в сравнение с другите части на България и Гърция.


03.09.2009, в-к "Нов живот"