Кюрдите на България

Кюрди, ливанци, пакистанци, иранци, китайци... Накратко те са “невидимите малцинства" в България. За тях знаем много малко или почти нищо, но те са сред нас и живеят с нас.

Нахит ДОГУ

Социологически изследвания сочат, че между най-трудно приетите в обществото са кюрдите. В момента няма изследване за точния им брой у нас, а и такава статистика трудно може да се направи, защото те идват от различни страни и никъде не са регистрирани по националност. През 60-те - 70-те години на ХХ век българското правителство подписва културни спогодби с много държави от Азия и впоследствие приема значителен брой студенти. От Близкия изток идват младежи от Ирак, Сирия, Иран и Турция. Между тях има и кюрди, изпратени от държавите си като техни граждани, без да се упоменава етническата им принадлежност. Това е причината много българи късно да разберат, че сред нас има и кюрди.
През 1983 г. в България учат 275 кюрдски студенти, през 1986 г. те са 325 (от Сирия - 190, от Ирак - 80, от Иран - 40, от Турция - 15). Първоначално са предимно в университетските градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора. Впоследствие, когато остават на работа тук, се съсредоточават основно в София. В другите градове са единици и там няма обособени общности. Преобладават емигранти от Сирия, Ирак и Турция. Най-мобилната част от тях са от Ирак, докато от Иран са единици. Броят им нараства постeпенно, а дошлите у нас правят всичко възможно да не се завърнат по родните си места. Причините са основно политически, но и икономически.Първоначално емиграцията е само студентска. По-късно, през 80-те години на миналия век в България прииждат трудови имигранти. Поради конфликтите в страните, от които идват, кюрдите не са сред най-добре посрещаните имигранти у нас. Данните от изследване на “Отворено общество" - “Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България", сочат, че най-трудно в обществото са приети арабите, албанците и кюрдите.Кюрдите в България вече имат свои културни организации. Но има информация, че те в повечето случаи подкрепят сепаратистката терористична Кюрдска Работническа Партия (ПКК), обявена официално за такава и от САЩ, и от ЕС.През 1998 г. ДПС поиска със закон да бъде прекратена дейността на трите кюрдски просветно-културни дружества, регистрирани в България, заради подкрепата им на ПКК. Депутати заявиха, че кюрдските организации в България, маскирани като културни дружества, открито призовават към терористични действия, включително и на наша територия, и били замесени в снабдяването на ПКК в Турция с оръжие. От своя страна тогавашният председател на Българския културно-информационен център за Кюрдистан Димитър Аврамов, заяви, че декларацията на ДПС е поръчкова. Той предупреди, че има сигнали за терористични групи на "Сивите вълци", чиято задача е провеждането на терористични удари в България, за които да бъде обвинена ПКК.

На Балканите вътрешнополитическите проблеми в дадена страна безспорно се пренасят у съседите под една или друга форма. Напоследък в Турция се обсъжда политика по демократично отваряне, целяща да разреши кюрдския проблем там. Смекчаването на тона в Турция по кюрдския въпрос ще премахне и напрежението между официални институции, политически партии и кюрдската общност в България.

24.11.2009
в. "Нов живот"