Помаците се опознават в интернет

Нахит ДОГУ

През последните месеци интернет сайтовете, засягащи помашката тема, се увеличиха. Определящи себе си като помаци от различни страни като България, Турция, Гърция, Босна и други европейски държави, създават уеб пространство. Най-обсъждани теми са културата, историята и всекидневието на помаците в Балканските страни и някои европейски държави.Взависимост в коя страна живеят, се определят по различен начин. За това допринася самочувствието и самоидентификацията им, и, разбира се, имат и различни политически предпочитания. Специалистът по балканските въпроси Антонина Желязкова подчертава, че помаците не са етнос, а културно-религиозна общност. Според нея помаците са културно малцинство.Не всички от общността са съгласни с Желязкова. В сайта, озаглавен „Информационен форум на помашкия народ”, който се намира на адрес http://pomak.gooforum.com, макар да не са посочени никакви териториални претенции към някоя страна, е публикувано помашко знаме, трибагреник от червен, зелен и черен цвят.В информационния форум на „помашкия народ” могат да се прочетат още статии за помаците в Турция и по-точно в градове като Одрин, Къркларели, Бурса, Балъкесир, Истанбул и др. Никъде не се посочва кой е създателят на сайта, читателите само могат да изпращат електронна поща до авторите му.В сайта за запознанства facebook е създадена страница под името „Демократично помашко движение”. Тук потребителите осъществяват запознанства, обменят мнения по различни теми. Човек с ник Дуйгу пише: „Приятели, моля посочете откъде мога да си сваля помашко-турски речник”.Мехмет пък иска да се абонира за помашкото списание и пита как може да направи това. За разлика от другите интернет форуми, в този авторът на сайта е посочен. Форумът се поддържа от Ибрахим Кенар, който живее в Стокхолм.Запитахме Кенар защо авторите на другите сайтове не посочват свободно имената си. Според него, причината е все още в съществуващия страх. „Не те гледат с добро око нито в България, нито в Турция или пък в Гърция ако говориш за помашка култура”, казва Кенар. Според него помаците не са настроени агресивно към никоя държава или друга общност, а просто искат да се опознаят.Сайтът (www.pomaks.blogspot.com) публикува статии за помаците от българския и чуждия печат. Могат да се прочетат анализи като „Проблемната индентичност на помаците”, „Въобразеният етнос на политическия непотизъм”, „Българският преход и помаците” и др.В статия от френския вестник „ Монд Дипломатик”, който се публикува и в сайта, се посочва, че проблемът за съществуването на „помашка нация”, „помашки етнос”, „помашки език” има своята предистория.“През последните 19 години отделни събития се оказват сегменти на един неслучаен и сложен, но еднопосочен по целеполагането си, спекулативно интернационализиран и формулиран проблем. Едва ли някой е предполагал, че от възстановяването през 1989-1990 г. на турско-арабските имена на част от българското население, изповядващо исляма, ще се стигне до днешното поставяне на проблема за наличие на „помашки етнос” в Република България и императивното искане той да бъде признат институционално” пише в материала на френския вестник.В друг сайт (www.pomakresim.blogspot.com) се публикуват снимки на помаци от България, Турция и Гърция. Може да се прочете за „помашката граматика”.Представителите на тази общност в различни страни по света търсят начин да се опознават. Споделят в сайтовете за живота им такъв, какъвто го живеят. Едва ли друг може да представи помаците по-добре от тях самите.