Работиш, работиш, но накрая работодателят може да ти каже не ти плащам. В България законът не ти гарантира, че ще получиш заплатата си, ако патронът откаже да ти плати. Примери колкото искате. Две шивашки фирми в Кърджалийско не платиха заплати на десетки работнички. Даже собствениците им избягаха в съседна страна, откъдето бяха и дошли. А последният пример е ОЦК.
В престъпния свят вземанията стават с помощта на куршуми, но там и споразуменията са престъпни. А тук обикновени хорица се трудят, движат се на ръба на мизерията и накрая някой решава да им вземе труда безплатно, тъпчейки всякакви споразумения. Няма кой да го спре или да го накаже. Законите, изковани от избраници, които са изпратени в парламента пак от тези хорица, са безсилни. Имаме си синдикати, с много шапки и знамена, развяващи се по родните мегдани. Но ефектът от тях е като самото движение на синдикалните флагчета – вятърничав!
Ами тогава кой е виновен? Сигурно пак вината е в шивачката с 300 лева заплата, която трябва да води съдебно дело, да го спечели и чак накрая да търси заплатата си със съдия-изпълнител.
Някой трябва да се ядоса, за да се промени нещо! А аз не виждам ядосани хора!
Нахит ДОГУ
Нов живот, АПРИЛ 12, 2012
