- Татко, кога ще се върнеш?
- Не знам, сине, май след 5 месеца.
Този разговор се води по телефона между баща и син или дъщеря. Телефонната връзка е между село в Кърджалийско и Германия, Холандия, Англия, Испания и т.н.
Без бащина ласка тъжни растат стотици деца в нашата област. Бащите са принудени да работят в чужбина и се връщат в родното си село след месеци. Гурбетът е нужен за печелене на пари. Нужен е, за да се избегне животът на границата на мизерията.
Докато те печелят пари в Европа, децата им растат без бащи. Няма статистика колко са тези деца. Но за да се види какви сериозни негативни последици оставя липсата им върху психиката им, не се изисква да се прибягва до суха статистика.
4-годишният Каан е затворен във своя си детски свят. Най-любимата му игра е да се вмести в ролята на татко. Насън бълнува за баща си, когото не е виждал от 6 месеца. Таткото си идва рядко. Почти е забравил очертанията на лицето му или ще ги забрави след още един месец.
Всеки път се оглежда, когато приятелчетата му си играят на гоненица в парка. И пита тихичко себе си: „Къде е моят татко?”. Знае отговора, но не разбира какви травми понася детската му психика.
Тези деца се нуждаят от любов, разбиране, търпение, последователност, твърдост, закрила, приятелство… Духовната близост между бащите и тях е от жизнено значение за формирането на характера им.
Тази близост е прекъсната от гурбета в Европа. Стотици деца продължават да питат „Къде е моят татко?”
в-к "Нов живот"
22.01.2010
