Нахит Догу
E, успях накрая да видя изкуствено надутия американски филм „Аватар”. Рабира се, не в единствения киносалон в Кърджали, а в интернет.
Думичката аватар или аватара произлиза от санскрит и означава инкарнация (превъплъщение, прераждане) на божество в индуизма. Но инкарнацията е далеч от всекидневието ни. Затова да погледнем какво се крие под тази думичка в компютърния жаргон. Там аватар е картинка или графика, която е един вид лична карта за потребителите в интернет. От гледна точка на специалисти по дигитални ефекти в киноиндустрията струва си да се види кое как е направено, но за обикновения зрител не е нищо повече от един добър анимационен филм, поднесен пак по добър начин.
Машината на маркетинговата социална психология ни подготви преди тя да се появи по киносалоните.
След близо 40-минутен екшън с летящи огромни птици, престрелки, гонитби, взривове, ръмжащи извънземни зверове в унисон със силния звук ефектът е постигнат.
Върху зрителя се влияе с всички ефекти на седмото изкуство. Потайността, скрита някъде в кадрите, влече, не позволява на мисълта да се съсредоточи върху това, което вижда. Кара го да се дезориентира в безкрайността и извънземното. Разбира се, накрая добрите побеждават
и лошите грабители на свещената земя Пандора са изгонени. Приключение в различно време и пространство, в който землянин в инвалидна количка спасява извънземна планета. Войната, любовта, извънземните същества превърнати в картина с помощта на специалните ефекти подсилват емоцията.
Забавно беше, че хората започнаха да говорят за филма преди месеци от първата му прожекция. Но усетих, че това, което правят, е да гризнат курабийка, която не могат да я изядат, казва режисьорът Джеймс Камерън. Вижте „Аватар” и си гризнете малко емоция.
27.01.2010
в-к "Нов живот"
