С площадни лозунги дипломация не се прави

Нахит ДОГУ

Два завоя в обратна посока означава, че си пак на същото място. За кратко време правителството направи точно това. Първият завой беше с референдума за турските новини по БНТ. Премиерът Бойко Борисов имаше мераци да се обърне към гражданите, за да получи отговор дали едно право, дадено на малцинството, да се отнеме чрез всенародно допитване до мнозинството. Оказа се, че все още пряката демокрация не е удобна за приложение в България. Борисов се отказа или отложи намеренията си за референдум.
Втoрият завой на правителството се оказа искането за компенсации на стойност 20 млрд. долара за имуществата на тракийските бежанци, напуснали или прогонени от Турция по време на Балканските войни през 1913 г. И по-точно обвързването на тази компенсация с бъдещото членство на Турция в ЕС. По-късно се оказа, че това е лично мнение на министър Божидар Димитров, отговарящ за българите в чужбина, но не и позиция на правителството.
В международната дипломация по теми, засягащи двустранните отношения, министри не изнасят лични мнения в публичното пространство, защото директно ангажират правителството. Неспазването на тази практика е показ за липса на диалог в правителството, а върху външната украса на страната пада отражението на несериозността.
Международните проблеми се разрешават с тънка дипломация, а не с площадни лозунги.

в. "Нов живот"
08.01.2010