Премиерът Бойко Борисов отстъпи от идеята да има референдум за това дали новините на турски език да се излъчват по БНТ или не. Резултатът, който ще излезе от подобно евентуално допитване, е повече от ясен.Ясно е и че тези новини не се следят от аудиторията за която е предназначена, защото не се правят от професионалисти, а от преводачи от български на турски. Следят или не, но една демократична европейска страна, под някаква форма трябва да предоставя достъпна информация за всички граждани.
Когато тази информация е поднесена не където и както трябва и с помощта на политически настроения, ще се превърне в трън в очите на част от населението. Не се изискват специални анализаторски умения, за да може някой да осъзнае точно това. Разбира се, ако всичко не е оставено на течението, смятайки че лодката сама ще се ориентира.
Борисов даде рамо на мераците на Волен Сидеров да „премахне турското в националната телевизия”, но след реакциите на Брюксел и Анкара бързо осъзна, че с чуждо въже не може да се спуща в кладенец.
Дискусията за новините на турски по БНТ отново ще се разгорещи през новата 2010-а, без значение дали някой ги гледа или не.
Ако искаме да направим нещо рационално в полза на общото ни благо, без да дразним нито мнозинството, нито малцинството, трябва да намерим подходящия формат и място за тези новини.
Ако някой каже - аз съм на власт махам тези новини и се съобразявам само с политическите си спътници и с никой друг, ще има много раздразнени. Даже нито един турчин да не ги гледа, всички ще са против да се махнат, защото подобен подход води до принципа на „всяко действие има равно противодействие.”
в. "Нов живот", 22.12.2009
