На южната ни граница с Гърция и Турция, „потенциалните ни врагове” преди 1990 г., браздата беше осеяна с хиляди противопехотни мини. В изпълнение на Женевската конвенция Гранични войски започна разчистването на българската граница.И точно една от тези мини, 20 години, след като от другата страна на границата не останаха „врагове”, отне живота на три деца от Комплекса за социални грижи в Крумовград. Повдигнати са обвинения срещу виновните за трагедията, но това няма да помогне с нищо на жертвите и близките им.
В малкото градче някой си складира в двора противотанкови мини в сандъци и нито полиция, нито службите, които боравят с информация, не знаят за това.
Подчертавам, складът за боеприпаси не е в някой тайник далеч от хорски очи, а в градинка на къща. Пазени са в специални сандъци за боеприпаси, а тези сандъци не приличат на сандъци за картофи. Преките виновници за попадането на бомбите в ръцете на деца трябва да си получат заслуженото наказание. Но получаващите заплати тези бомби да не се разпространяват така лесно не са ли виновни?
Кой може да ми каже, че за 100 лева не мога да си купя 5 противотанкови мини от частен склад в Крумовград, Ардино или Момчилград, където се намираха бившите военни поделения. В Северен Ирак си купих автомат „Калашников” за 10 долара, в Чечня - за 12, но в Крумовград не искам за 20 лева да си купувам мини срещу танкове.
Много е евтино!
в-к "Нов живот"
09.12.2009
