Директната демокрация в плен на страха


Нахит ДОГУ

С референдум швейцарците забраниха строежа на минарета в страната. Отзвукът беше широк.
Не в минаретата е обаче проблемът. Мнозинството, което каза „не” на минаретата, вижда в тях символа на една друга култура, манталитет и на друга ценностна система.
Този символ, съчетан с дълбоко вкоренените и постоянно поддържани свежи страхове от исляма, плаши Швейцария.
Не мога да упрекна гражданите на най-представителната демокрация в света, че искат да забранят минаретата, защото решението от референдума е отражение на страха, превземащ капка по капка подсъзнанието им.
Този страх се разпространява бавно, но дълбоко. Продължава да безпокои християнския свят. Иска ли някой това? Би звучало като конспирация, ако отговоря, но нищо не е случайно.
Какви ще са резултатите от подобен референдум в България? Без съмнение няма да се различават от Швейцарския. Социалната психология и при нас се обработва по същия начин. Следователно и страховете са еднакви, макар и на различен терен. Този страх ни кара да търсим лошото в човека до нас с различни символи за религия или манталитет.
А търсиш ли, намираш там, където ти се иска да го намериш.
Но за разлика от Швейцария, България не е конструирана върху така наречената директна демокрация. Отражението на страха в далечно бъдеще се очаква да бъде съвсем
по-различно.
в-к "Нов живот"
05.12.2009