Какофонията в медийното пространство около новата мюсюлманска партия не заглъхва. Мненията са, че провокативната страна при основаването й тежи повече от всичко. Може да е и така.
Не е важно какво е станало, а защо.Но май не искаме да задълбаем повече за причините, довели до този резултат. По-лесно е да приемаме това, което ни се посочва като истина. Губим се в потока от информация, поднесена ни от средствата за масово осведомяване. Един вид цензура, която не се опира на забраната за достъп към данни, а точно обратното - информационна бомбардировка, подкрепена с бързина и обилност. Колкото искаш да чуеш вести как маймуната е изяла банана, никога няма да научиш каква е причината за постъпката й.
Като потребителите на новини в създаващия се информационен хаос губим представа за случващото се в търсенето на причините. Можем да анализирамe само какво е станало, но не и защо. Това води до изкривяване при изграждането на личната ни логика по дадена тема.
За това допринасят и политиците, които ни заливат с коментарите си.
Един иска “основателите на Мюсюлман-демократичния съюз да кажат какви права са им потъпкани”, т.е. отрича да имат проблеми. Друг наш депутат казва, че “за проблемите, които имат нашите мюсюлмани, органите в държавата си затварят очите и не им обръщат внимание”.
Но истината не е винаги само черна или само бяла.
И докато сме потопени като в турски сериал в обилната информация за това какво е станало, игнорирайки въпроса защо, причините се множат в полза на нови по-опасни сериали.
Очаквайте ги!
01102009
