Според Конституцията ни политически партии на религиозна или етническа основа не могат да се основават. Съдейки само по името “мюсюлманска” би било твърде прибързано да се изкаже мнение за евентуалната й линия.
Знаем, че в предишни парламентарни избори участваха партии като Национал-християнски съюз, Християн-републиканска партия и Християндемократичен съюз. Все имена с религиозен оттенък, но нито една от тях не показа нищо религиозно.За мюсюлманската предстои да видим.
Лидерът Али Юзеиров казва, че ще бъдат бранители на моралните и етични норми на исляма, които са потъпквани у нас.
В този дух през май т.г. Главно мюфтийство излезе с декларация към президента заради “безпокойство по повод оскърбителните, заплашителни и обидни действия срещу мюсюлманската общност”.
В книгата си “Рeлигия и пoлитикa - бeзпoкoйствaтa нa мoдeрнoсттa” Чaрлз Teйлър пише, че някои имaт твъpде много нещa зa кaзвaне, a оттук идва и дестaбилизaциятa, пpидaвaнето нa уязвимост нa идентичносттa. Tовa очевидно създaвa основa зa конфликти. C дpуги думи, често pешението нa пpоблемa с новaтa дефиниция нa уязвимaтa идентичност се тъpси кaто xоpaтa се мобилизиpaт сpещу някaкъв външен “вpaг”, който стaвa много удобнa фигуpa зa вътpешнa мобилизaция.
Разбира се, нападките към една или друга общност, била тя религиозна или етническа, засилва чувството за застрашеност, което води до мобилизация, но дали тя трябва да бъде в рамките на политическа сила? Категорично не!
В политиката религията се превръща в средство за манипулиране на масите и крайната цел е винаги постигане на политически дивиденти.
Заиграването на политици с верските чувства на определени групи води до капсулиране в религизен обръч и подсилва щрихите на границата с иноверците.
В момент, когато светът премахва границите от бодлива тел, създаването на духовни граници и то от политици е опасно.
в-к "Нов живот"
29092009
