Спомням си, че като малък майка никога на изхвърляше износените ми дрехи, а и аз често получавах ризи и пуловери от по-големите ми братовчеди. Дрешки, обувки или играчки останали от пораснали вече братчета, сестрички, братовчеди, роднини и съседи преживяваха своя ренесанс при следващото поколение деца. Не че нямахме пари да си ги купим, а просто нямаше откъде да си доставим нови и по-модерни, когато ни потрябват.
Социалистическият асортимент беше доста беден. Макар да имаше пари, нямаше разнообразие.
Сега магазините преливат от разнообразие, но нямаме пари. Така в Кърджали, а и не само тук, дрехите от втора ръка масово обличат народа. Вярно, че не са износвани от братовчеда или по-голямата сестра, а от непознатите нам - Кройф от Бон, Йохан от Амстердам или Елизабет от Лондон...
Няма квартал в Кърджали, където не се предлагат дрехи от ... Европа. Пред някои от тези магазини в централната част на града даже можете да видите и опашки. Миналата седмица от такъв магазин и аз си купих страхотно яке на безценица.
Благодаря ти, братко Кройф от Бон!
Заедно с мен ти благодарят и хиляди мои съграждани от най-сиромашката страна на Европа.
в."Нов живот" 04122010
